5 июл. 2006 г., 11:13

Tръгвам...(Алекс и Наско)

849 0 4
АлексНаско

Преди да тръгна, заведи ме до морето
да се потопя в тоз неземен рай.
Постави ръка, близо до сърцето
и заедно с мен за миг помечтай.

Преди да тръгна, заведи ме до скалите,
там под високото синио небе.
Погледни ме за мъничко в очите
и попий от тях, докато времето спре.


Преди да тръгнеш ще те хвана за ръчичка,
над океан мечти ще полетим.
Преди да тръгнеш ще те попитам,
"само мен ли ме заслепява светлината от тези очи..."

Преди да тръгнеш ще ти прошепна
една мъничка моя мечта.
Преди да тръгнеш ще ти попея,
със песента на моята душа...


Тръгвам...но нека първо с цветята се сбогувам,
нека аромата на липа да ме преследва.
Всяка вечер луната нека да сънувам
и да се събуждам с радост и надежда сутрин...

Тръгвам...за кой ли път, не зная вече,
но ми липсва всяка мъничка усмивка и ръка, протегната за ведрото "Здравей"...
Знам,отивам отново надалече,
но нека за последно днес душата ми да се посмей
...

Нека вятъра изпраща те с милувка,
нека огън и вода проправят път през ден и мрак.
Нека любовта в сърцето никога не те напуска,
нека чувстваш ме до тебе всеки час...

И макар и духом да бъдем само с теб
и макар и океан да делим в тез малки сърца, знай, не ще те оставя сама.
Ни през  сняг, ни през лед,
знай, ще бъда с теб до самия край...


Тръгвам, но при тебе ще остана,
за да нося дъха на идващото лято.
Нека сърцата ни вечността да прекосяват
и заедно да си напправим замък приказен от злато...

Тръгвам... не ме поглеждай ти!
Нямам сили с теб да се сбогувам.
Моляте, не взирай се в моите очи,
аз на силна не мога пак да се преструвам...

Тръгвам... ръката ми от твойта се изплъзва
и напомня ми, че времето лети...
Усещам пронизващата болка и как сърцето ми замръзва...
За всяка сълза днес те моля ми прости...


В шепи събери късче от твоята душа
и през океани и морета ти ми я прати.
Нежно целуни я, с вятъра ми я върни,
за да топли тялото, останало без теб - останало самичко...

И помни ме както аз ще помня
всеки миг прекаран с теб...
И се смей - живей, тъй както аз живях, когато
волно бягахме със тебе, през гората, за ръчички...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ванда,радвам се,че стихчето е стигнало до теб.Благодаря ти
    Христо..болката е част от нас,от живота,както и любовта...това са неща,които аз не мога да контролирам... само изразявам това,което е вътре в мен...Все пак мерси
    Благодаря ви приятели
  • Какво да ти кажа Сандри-направо е страхотно!!!!!!Но винаги си тъжна....Любовта боли,нали?????Защото в стиховете ти има много от тази болка!!!!
  • Христо,радвам се.Да,прочетох.И мерси за поощрението
  • Сандра, чудесно е!!! Хареса ми оформлението!!! Виж си пощата!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....