Лика (Величка Петкова) Лика (Величка Петкова)
26
5 jun 2007, 0:54

Тръгвам си

  Poesía
692 0 4

Тръгвам си

Така реших...
Не идвам във съня ти,
а може би сгреших...
Не искам опрощение,
но още чакам
да ме съживиш.
Да трепне Нещото
в сърцето, да иззвънти.
Да ме погали вятърът
със пръсти от китарни струни.
Косата ми да близне
лицето ти смутено.
Жадувам да докосна устните...
А после ще си тръгна
уморена
след битката за теб
със теб самия.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Величка Петкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0