Тръгвам си
Така реших...
Не идвам във съня ти,
а може би сгреших...
Не искам опрощение,
но още чакам
да ме съживиш.
Да трепне Нещото
в сърцето, да иззвънти.
Да ме погали вятърът
със пръсти от китарни струни.
Косата ми да близне
лицето ти смутено.
Жадувам да докосна устните...
А после ще си тръгна
уморена
след битката за теб
със теб самия.
© Величка Петкова Todos los derechos reservados