Тръгвам си
Така реших...
Не идвам във съня ти,
а може би сгреших...
Не искам опрощение,
но още чакам
да ме съживиш.
Да трепне Нещото
в сърцето, да иззвънти.
Да ме погали вятърът
със пръсти от китарни струни.
Косата ми да близне
лицето ти смутено.
Жадувам да докосна устните...
А после ще си тръгна
уморена
след битката за теб
със теб самия.
© Величка Петкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
