26 mar 2021, 7:32

Тръгвам си

820 4 6

Тази любов нашата, тука приключва!
Тръгвам си! С едно разплакано дете в душата,
а сърцето - като зареден револвер прищраква.
Изстрел -  в целта! Любовта е мъртва.
Аз поемам сега, като река изтичам - завинаги.
Избледняват лица и снимки в албуми безименни.
Помръква лицето ми бавно, като изсъхнало цвете.
Душата ми разплетоха безмилостно ръцете ти.

Тази наша любов, тука приключва!
Плаче детето в душата ми и си тръгва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • При мен вече пече слънце и преселването ще бъде безаварийно! 🙂 Благодаря, ИнаКалина! Коментарите ви винаги са забавни и интелигентни!
  • Един вади револвер, друг-картечница, трети-страданието завинаги, а някой хваща хвърчилото и се преселва на друга планета... зависи от прогнозата на времето за следващият ден
  • Благодаря, Миночка! Болката е едно горчиво лекарство. Ако го изпиеш много помага!
    Радвам се до те видя тук, Скити! Тъгата е момент от живота, през който всеки рано или късно минава!
    Благодаря, Пламен! Има и екшън, нали!? 🤭
  • УАУ, вероятно най - късия трагичен роман в стихотворна форма
  • Тъжно е, Роси...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...