26.03.2021 г., 7:32

Тръгвам си

819 4 6

Тази любов нашата, тука приключва!
Тръгвам си! С едно разплакано дете в душата,
а сърцето - като зареден револвер прищраква.
Изстрел -  в целта! Любовта е мъртва.
Аз поемам сега, като река изтичам - завинаги.
Избледняват лица и снимки в албуми безименни.
Помръква лицето ми бавно, като изсъхнало цвете.
Душата ми разплетоха безмилостно ръцете ти.

Тази наша любов, тука приключва!
Плаче детето в душата ми и си тръгва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • При мен вече пече слънце и преселването ще бъде безаварийно! 🙂 Благодаря, ИнаКалина! Коментарите ви винаги са забавни и интелигентни!
  • Един вади револвер, друг-картечница, трети-страданието завинаги, а някой хваща хвърчилото и се преселва на друга планета... зависи от прогнозата на времето за следващият ден
  • Благодаря, Миночка! Болката е едно горчиво лекарство. Ако го изпиеш много помага!
    Радвам се до те видя тук, Скити! Тъгата е момент от живота, през който всеки рано или късно минава!
    Благодаря, Пламен! Има и екшън, нали!? 🤭
  • УАУ, вероятно най - късия трагичен роман в стихотворна форма
  • Тъжно е, Роси...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...