3 may 2008, 19:29

Тръгвам си...

  Poesía
1K 0 17
      * * *


Тръгвам си - сега и тук.
От днес - със прозаичен кръст на шията.
Грозно е кръженето на Музата
над рамото облечено.
Сърдечна болка -
фар в житейските ми глупости.
Есенно е лятото.
До зимата все някак ще изкарам.
От грехове - олтар ще си направя.
Бутилките ще върна
и ще сритам кучето.
Звездата в клетка ще затворя.
Потокът електричество ще се обърка.
И ще запаля свещ.
Кратко и болезнено да изгори.
Като живота ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятен стих, поклон!!! Приятелско рамо!
  • Докосващо душата стихотворение.....Много силен и искрен стих!Поздрави!
  • Есенно е лятото.
    До зимата все някак ще изкарам.
    От грехове - олтар ще си направя.
    Невероятен изказ и внушение!
    Поздрав и от мен!
  • "До зимата все някак ще изкарам.
    От грехове - олтар ще си направя."

    До зимата остава цяла вечност...
    Бутилките ще пълним с грехове,
    с които през вълните на морето
    ще търсим прошка от далечни брегове.

    АПЛОДИСМЕНТИ!СТРАХОТЕН СТИХ!БРАВО!
  • Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...