3 may 2008, 19:29

Тръгвам си...

  Poesía
1K 0 17
      * * *


Тръгвам си - сега и тук.
От днес - със прозаичен кръст на шията.
Грозно е кръженето на Музата
над рамото облечено.
Сърдечна болка -
фар в житейските ми глупости.
Есенно е лятото.
До зимата все някак ще изкарам.
От грехове - олтар ще си направя.
Бутилките ще върна
и ще сритам кучето.
Звездата в клетка ще затворя.
Потокът електричество ще се обърка.
И ще запаля свещ.
Кратко и болезнено да изгори.
Като живота ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятен стих, поклон!!! Приятелско рамо!
  • Докосващо душата стихотворение.....Много силен и искрен стих!Поздрави!
  • Есенно е лятото.
    До зимата все някак ще изкарам.
    От грехове - олтар ще си направя.
    Невероятен изказ и внушение!
    Поздрав и от мен!
  • "До зимата все някак ще изкарам.
    От грехове - олтар ще си направя."

    До зимата остава цяла вечност...
    Бутилките ще пълним с грехове,
    с които през вълните на морето
    ще търсим прошка от далечни брегове.

    АПЛОДИСМЕНТИ!СТРАХОТЕН СТИХ!БРАВО!
  • Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...