3 may 2008, 19:29

Тръгвам си...

  Poesía
1K 0 17
      * * *


Тръгвам си - сега и тук.
От днес - със прозаичен кръст на шията.
Грозно е кръженето на Музата
над рамото облечено.
Сърдечна болка -
фар в житейските ми глупости.
Есенно е лятото.
До зимата все някак ще изкарам.
От грехове - олтар ще си направя.
Бутилките ще върна
и ще сритам кучето.
Звездата в клетка ще затворя.
Потокът електричество ще се обърка.
И ще запаля свещ.
Кратко и болезнено да изгори.
Като живота ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятен стих, поклон!!! Приятелско рамо!
  • Докосващо душата стихотворение.....Много силен и искрен стих!Поздрави!
  • Есенно е лятото.
    До зимата все някак ще изкарам.
    От грехове - олтар ще си направя.
    Невероятен изказ и внушение!
    Поздрав и от мен!
  • "До зимата все някак ще изкарам.
    От грехове - олтар ще си направя."

    До зимата остава цяла вечност...
    Бутилките ще пълним с грехове,
    с които през вълните на морето
    ще търсим прошка от далечни брегове.

    АПЛОДИСМЕНТИ!СТРАХОТЕН СТИХ!БРАВО!
  • Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...