3.05.2008 г., 19:29

Тръгвам си...

1K 0 17
      * * *


Тръгвам си - сега и тук.
От днес - със прозаичен кръст на шията.
Грозно е кръженето на Музата
над рамото облечено.
Сърдечна болка -
фар в житейските ми глупости.
Есенно е лятото.
До зимата все някак ще изкарам.
От грехове - олтар ще си направя.
Бутилките ще върна
и ще сритам кучето.
Звездата в клетка ще затворя.
Потокът електричество ще се обърка.
И ще запаля свещ.
Кратко и болезнено да изгори.
Като живота ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятен стих, поклон!!! Приятелско рамо!
  • Докосващо душата стихотворение.....Много силен и искрен стих!Поздрави!
  • Есенно е лятото.
    До зимата все някак ще изкарам.
    От грехове - олтар ще си направя.
    Невероятен изказ и внушение!
    Поздрав и от мен!
  • "До зимата все някак ще изкарам.
    От грехове - олтар ще си направя."

    До зимата остава цяла вечност...
    Бутилките ще пълним с грехове,
    с които през вълните на морето
    ще търсим прошка от далечни брегове.

    АПЛОДИСМЕНТИ!СТРАХОТЕН СТИХ!БРАВО!
  • Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...