May 3, 2008, 7:29 PM

Тръгвам си...

Poetry

1K 0 17

* * *

Тръгвам си - сега и тук.
От днес - със прозаичен кръст на шията.
Грозно е кръженето на Музата
над рамото облечено.
Сърдечна болка -
фар в житейските ми глупости.
Есенно е лятото.
До зимата все някак ще изкарам.
От грехове - олтар ще си направя.
Бутилките ще върна
и ще сритам кучето.
Звездата в клетка ще затворя.
Потокът електричество ще се обърка.
И ще запаля свещ.
Кратко и болезнено да изгори.
Като живота ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Невероятен стих, поклон!!! Приятелско рамо!

2008-05-05T14:53:15+03:00
Самира (Катерина)

Докосващо душата стихотворение.....Много силен и искрен стих!Поздрави!

2008-05-04T03:05:11+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Есенно е лятото.
До зимата все някак ще изкарам.
От грехове - олтар ще си направя.
Невероятен изказ и внушение!
Поздрав и от мен!

2008-05-04T00:52:06+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"До зимата все някак ще изкарам.
От грехове - олтар ще си направя."

До зимата остава цяла вечност...
Бутилките ще пълним с грехове,
с които през вълните на морето
ще търсим прошка от далечни брегове.

АПЛОДИСМЕНТИ!СТРАХОТЕН СТИХ!БРАВО!

2008-05-04T00:33:08+03:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Поздрави!

2008-05-04T00:25:21+03:00