10 nov 2008, 10:12

Тръгваш

Poesía

1K 0 2

Тръгваш. Вече избра си посока.
Всичко бе един миг кратък,
но ти реши и продължи нататък
оставяйки една следа дълбока.

Тръгваш. И всичко потъва в мъгла
Тръгваш и за мен настъпва нощта.
Тръгваш. И с твоето заминаване идва дъжда.
Тръгваш, а по бузата се стича сълза.

Тръгваш. И след теб затръшнах входната врата,
за да мога да остана сама с моята си самота.
Тръгваш. Искам вече да заспя,
за да не чувам цялата тази тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ПРИМАВЕРА (Татяна)

Силна е тъгата на лирическата, но усмивката играе в ъгълчето на устните и звездички присвяткват во очите. Идва новото щастие!Тишината е за страдалците, поета не е между тях.

2008-11-10T11:56:52+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

След всяка буря изгрява слънцето! Усмихни се! Страхотна творба! Добър финал! Поздравления!

2008-11-10T10:44:14+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0