Nov 10, 2008, 10:12 AM

Тръгваш

Poetry

1K 0 2

Тръгваш. Вече избра си посока.
Всичко бе един миг кратък,
но ти реши и продължи нататък
оставяйки една следа дълбока.

Тръгваш. И всичко потъва в мъгла
Тръгваш и за мен настъпва нощта.
Тръгваш. И с твоето заминаване идва дъжда.
Тръгваш, а по бузата се стича сълза.

Тръгваш. И след теб затръшнах входната врата,
за да мога да остана сама с моята си самота.
Тръгваш. Искам вече да заспя,
за да не чувам цялата тази тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ПРИМАВЕРА (Татяна)

Силна е тъгата на лирическата, но усмивката играе в ъгълчето на устните и звездички присвяткват во очите. Идва новото щастие!Тишината е за страдалците, поета не е между тях.

2008-11-10T11:56:52+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

След всяка буря изгрява слънцето! Усмихни се! Страхотна творба! Добър финал! Поздравления!

2008-11-10T10:44:14+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0