Трън

22 feb 2007, 20:34

Poesía

731 0 3

Удавена мечта, магия кратка,

поредния безумен сън,

оставаш неразбулена загадка,

забита в мене, като трън.

Опитвам се да те отскубна,

но се забиваш по-дълбоко и боли,

потоп, надежда непробудна,

що за трън-мечта си ти ?

Бодеш не мога да обичам,

нито друга, нито теб,

и колкото и да опитвам,

не откривам срещу тебе лек.

Не откривам начин и да те забравя,

да не чувствам твойта власт,

де да можех просто да те изоставя,

да не ме побърква твоя глас.

Но не мога, ти си трън забит във мене,

ще те нося вечно - до смъртта,

ти си спомена от старо време,

ти си спомена от любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.