Трън
Удавена мечта, магия кратка,
поредния безумен сън,
оставаш неразбулена загадка,
забита в мене, като трън.
Опитвам се да те отскубна,
но се забиваш по-дълбоко и боли,
потоп, надежда непробудна,
що за трън-мечта си ти ?
Бодеш не мога да обичам,
нито друга, нито теб,
и колкото и да опитвам,
не откривам срещу тебе лек.
Не откривам начин и да те забравя,
да не чувствам твойта власт,
де да можех просто да те изоставя,
да не ме побърква твоя глас.
Но не мога, ти си трън забит във мене,
ще те нося вечно - до смъртта,
ти си спомена от старо време,
ти си спомена от любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
^6^ 