Трънчета

22 feb 2009, 18:22

Poesía

696 0 3

Вятърът надува мишци -

сред тая олелия

да издуха

тази неразбория.

Сред нажежена тишина

изригна вулкан от

мисли

лава

кален дъжд.

В своя земетръс

земята погреба

илюзии без хъс.

Пречупиха се годините

проплака стария

бор.

Реката на живота

от чувства

вкамени се.

Осмолиха се

несбъднатите мечти -

кехлибар в сърцето

на деня.

Пепелта със спомените

блудства

в лъжливи обещания

нощта се

запрепъва.

Кораб без платна...

попътен вятър към

небосклона.

Какво са празните слова?

Денят напряга сили

в родилна болка...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.