Трънчета
Вятърът надува мишци -
сред тая олелия
да издуха
тази неразбория.
Сред нажежена тишина
изригна вулкан от
мисли
лава
кален дъжд.
В своя земетръс
земята погреба
илюзии без хъс.
Пречупиха се годините
проплака стария
бор.
Реката на живота
от чувства
вкамени се.
Осмолиха се
несбъднатите мечти -
кехлибар в сърцето
на деня.
Пепелта със спомените
блудства
в лъжливи обещания
нощта се
запрепъва.
Кораб без платна...
попътен вятър към
небосклона.
Какво са празните слова?
Денят напряга сили
в родилна болка...
© Павлина Петкова All rights reserved.
