Трънчета

Feb 22, 2009, 6:22 PM

Poetry

695 0 3

Вятърът надува мишци -

сред тая олелия

да издуха

тази неразбория.

Сред нажежена тишина

изригна вулкан от

мисли

лава

кален дъжд.

В своя земетръс

земята погреба

илюзии без хъс.

Пречупиха се годините

проплака стария

бор.

Реката на живота

от чувства

вкамени се.

Осмолиха се

несбъднатите мечти -

кехлибар в сърцето

на деня.

Пепелта със спомените

блудства

в лъжливи обещания

нощта се

запрепъва.

Кораб без платна...

попътен вятър към

небосклона.

Какво са празните слова?

Денят напряга сили

в родилна болка...

Please sign in with your account so you can comment and vote.