Не изрязвахме ли всяка суета до корен,
да се будим сутрин недължащи нищо?
Беше ли, от някой друг, грехът неволно сторен
и преди да бъде даже и помислен?
Да ни купят чакат сребърниците на Юда.
Плаща ли се за души, от страх, които
и с пари дори не можеш да разбудиш?
И се плъзгат из градината бодлите,
под лозници, храсти и листа на рози,
вият се и лакомо протягат пръсти
все към прицела, единствено възможен.
Да си жив, достатъчно ли е присъствие? ...