12 nov 2015, 21:44

Тук

  Poesía » Otra
446 0 0

Тук сред Вас се чувствам като ангел,

взел от всекиго по капчица любов.

Всеки с обич в сърцето нещичко е бранел,

душата е богата нищо че живота е суров.

Тук лицата виждам че са други,

нарисувани от ароматни цветове.

Пълним в душите фуги подир фуги,

водят ни сърцата в други светове.

Кой ще ни повярва? Понякога че плачем,

думи редейки по празният ни лист.

Пръст замислени, често ще захапем,

Пътят в душите питам ви дали е чист?

В.Й. 07.11.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...