12 nov 2015, 21:44

Тук

  Poesía » Otra
443 0 0

Тук сред Вас се чувствам като ангел,

взел от всекиго по капчица любов.

Всеки с обич в сърцето нещичко е бранел,

душата е богата нищо че живота е суров.

Тук лицата виждам че са други,

нарисувани от ароматни цветове.

Пълним в душите фуги подир фуги,

водят ни сърцата в други светове.

Кой ще ни повярва? Понякога че плачем,

думи редейки по празният ни лист.

Пръст замислени, често ще захапем,

Пътят в душите питам ви дали е чист?

В.Й. 07.11.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...