Тук сред Вас се чувствам като ангел,

взел от всекиго по капчица любов.

Всеки с обич в сърцето нещичко е бранел,

душата е богата нищо че живота е суров.

Тук лицата виждам че са други,

нарисувани от ароматни цветове.

Пълним в душите фуги подир фуги,

водят ни сърцата в други светове.

Кой ще ни повярва? Понякога че плачем,

думи редейки по празният ни лист.

Пръст замислени, често ще захапем,

Пътят в душите питам ви дали е чист?

В.Й. 07.11.2015г.