12.11.2015 г., 21:44

Тук

445 0 0

Тук сред Вас се чувствам като ангел,

взел от всекиго по капчица любов.

Всеки с обич в сърцето нещичко е бранел,

душата е богата нищо че живота е суров.

Тук лицата виждам че са други,

нарисувани от ароматни цветове.

Пълним в душите фуги подир фуги,

водят ни сърцата в други светове.

Кой ще ни повярва? Понякога че плачем,

думи редейки по празният ни лист.

Пръст замислени, често ще захапем,

Пътят в душите питам ви дали е чист?

В.Й. 07.11.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...