12 нояб. 2015 г., 21:44

Тук

441 0 0

Тук сред Вас се чувствам като ангел,

взел от всекиго по капчица любов.

Всеки с обич в сърцето нещичко е бранел,

душата е богата нищо че живота е суров.

Тук лицата виждам че са други,

нарисувани от ароматни цветове.

Пълним в душите фуги подир фуги,

водят ни сърцата в други светове.

Кой ще ни повярва? Понякога че плачем,

думи редейки по празният ни лист.

Пръст замислени, често ще захапем,

Пътят в душите питам ви дали е чист?

В.Й. 07.11.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...