Тук сред Вас се чувствам като ангел,
взел от всекиго по капчица любов.
Всеки с обич в сърцето нещичко е бранел,
душата е богата нищо че живота е суров.
Тук лицата виждам че са други,
нарисувани от ароматни цветове.
Пълним в душите фуги подир фуги,
водят ни сърцата в други светове.
Кой ще ни повярва? Понякога че плачем,
думи редейки по празният ни лист.
Пръст замислени, често ще захапем,
Пътят в душите питам ви дали е чист? ...