Тук навън е тъмно. Мога да усетя хладния бриз по кожата си.

Тук навън е тихо. Всяка стъпка,която правя е като изстрел в нощта.

Почти съм до края на този тъмен път,за да чакам до училното осветление. 

Той приближава,мога да го видя в тъмнината. 

Той ще ме вземе и ще ме отведе далеч,защото тук е тъмно и не искам да оставам.

Време е да си тръгна от това място,да напусна този Ад,който ме убива.

Трудно дишам,тези стени и улици всякаш се срутват върху мен.

Тръгваме си,за да не се върнем никога повече. 

Той ще ме заведе на ново място, далеч от тук.

Никой няма да знае, нито види.

Заедно ще си тръгнем.

Аз, и той- Мракът.

Защото тук е тъмно и ме убива...