7.05.2022 г., 21:34

Тук навън

452 0 0

Тук навън е тъмно. Мога да усетя хладния бриз по кожата си.

Тук навън е тихо. Всяка стъпка,която правя е като изстрел в нощта.

Почти съм до края на този тъмен път,за да чакам до училното осветление. 

Той приближава,мога да го видя в тъмнината. 

Той ще ме вземе и ще ме отведе далеч,защото тук е тъмно и не искам да оставам.

Време е да си тръгна от това място,да напусна този Ад,който ме убива.

Трудно дишам,тези стени и улици всякаш се срутват върху мен.

Тръгваме си,за да не се върнем никога повече. 

Той ще ме заведе на ново място, далеч от тук.

Никой няма да знае, нито види.

Заедно ще си тръгнем.

Аз, и той- Мракът.

Защото тук е тъмно и ме убива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Idk wdym Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...