7 мая 2022 г., 21:34

Тук навън

456 0 0

Тук навън е тъмно. Мога да усетя хладния бриз по кожата си.

Тук навън е тихо. Всяка стъпка,която правя е като изстрел в нощта.

Почти съм до края на този тъмен път,за да чакам до училното осветление. 

Той приближава,мога да го видя в тъмнината. 

Той ще ме вземе и ще ме отведе далеч,защото тук е тъмно и не искам да оставам.

Време е да си тръгна от това място,да напусна този Ад,който ме убива.

Трудно дишам,тези стени и улици всякаш се срутват върху мен.

Тръгваме си,за да не се върнем никога повече. 

Той ще ме заведе на ново място, далеч от тук.

Никой няма да знае, нито види.

Заедно ще си тръгнем.

Аз, и той- Мракът.

Защото тук е тъмно и ме убива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Idk wdym Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...