Какво не бих дала да изчезне града.
Всичко бих дала да умра тук... сама.
Тук - под моето цветно небе,
тук, с премрежени очи и празни ръце,
тук, със сломена душа и разбито сърце...
Какво не бих дала да има само небе.
Всичко бих дала да остана просто... дете.
Дете - с чиста душа и невинно лице,
дете, което се взира в небето и... безмълвно зове.
Какво не бих дала с дъжда да поиграя.
Всичко бих дала тук точно да умра -
замечтана под моето цветно небе...
Тук - насред всички пламтящи цветове,
тук, където обгръщам слънцето с ръце,
тук, където животът не е само една мечта,
която свършва със... смъртта...
© Ива Todos los derechos reservados