1 oct 2009, 13:10

Тук сме само за малко

  Poesía » Otra
891 0 11

Суетим се от изгрева още

до мрак,

не посядаме даже

да чуем живота.

През глава го живеем

без ритъм,

на крак

и понякога даже

без ясна посока.

Просто тичаме,

търсим,

копнеем,

ламтим,

прекрояваме

вери, любови;

носим гордо

големи и малки мечти,

постоянно

изникват и нови…

Как ли всичко това

ще изглежда на филм,

от окото на Бога прецизно

заснето?

Тук сме само за малко,

за някакъв миг,

но съсипваме тази планета…


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук сме само за малко,
    а наистина жалко,
    колко грешни ще тръгнем.Сами.
    Ненаситени. Сънни.
    Щом камбаната звънне
    от живота-миг мъдрост вземи.

    Хей, много приятно си го написала,смислени и красиви дни ти пожелавам!
  • Благодаря за хубавите отзвуци! Надявам се повече хора да стигнат до изводите, до които и аз в този стих. И то не само на ментално, но и на емоционално ниво. Поздрави на всички вас!
  • Хареса ми !
  • Поздравления! Дано си отворим очите за себе си!
  • Уникален стих! Поздравления за философията. Много харесах!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...