Суетим се от изгрева още
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем
без ритъм,
на крак
и понякога даже
без ясна посока.
Просто тичаме,
търсим,
копнеем,
ламтим,
прекрояваме
вери, любови;
носим гордо
големи и малки мечти,
постоянно
изникват и нови…
Как ли всичко това
ще изглежда на филм,
от окото на Бога прецизно
заснето?
Тук сме само за малко,
за някакъв миг,
но съсипваме тази планета…
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
а наистина жалко,
колко грешни ще тръгнем.Сами.
Ненаситени. Сънни.
Щом камбаната звънне
от живота-миг мъдрост вземи.
Хей, много приятно си го написала,смислени и красиви дни ти пожелавам!