Суетим се от изгрева още
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем
без ритъм,
на крак
и понякога даже
без ясна посока.
Просто тичаме,
търсим,
копнеем,
ламтим,
прекрояваме
вери, любови;
носим гордо
големи и малки мечти,
постоянно
изникват и нови…
Как ли всичко това
ще изглежда на филм,
от окото на Бога прецизно
заснето?
Тук сме само за малко,
за някакъв миг,
но съсипваме тази планета…
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
