Като тумор подал се от тила,
миниатюрна мъртва зона,
грозна, куха, това е моята вина,
не боли, но гложди, постоянно ми напомня...
Аз пръв в небето потърсих свобода,
то моя свят погълна, душата ми отхвърли,
скелет стар остана, погребан в сивата земя,
на червеите древни са останките захвърлени.
По пътя стар се скита сянка в нощта,
и срещнахме се ние, бавно се разминахме,
огледален образ аз съзрях, познайник от съня,
в зората той се стапя, в деня е вече минало... ...