Туптеж

30 ene 2011, 22:40

Poesía » De amor

682 0 1

Едно докосване

не знам дали боли.

Червени залези,

устни, очи,

момент на преосмисляне -

той винаги горчи.

Без слънцето заспивам,

тогава теб те няма.

А във съня сме двама

и слънцето си ти.

Тези очи, на залез,

луна и хиляди лъчи,

целувам и умирам,

за да не преосмислям,

а да се озова,

където ще си ти.

5.12.2010г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.