Туптеж
1K
0
1
Едно докосване
не знам дали боли.
Червени залези,
устни, очи,
момент на преосмисляне -
той винаги горчи.
Без слънцето заспивам,
тогава теб те няма.
А във съня сме двама
и слънцето си ти.
Тези очи, на залез,
луна и хиляди лъчи,
целувам и умирам,
за да не преосмислям,
а да се озова,
където ще си ти.
5.12.2010г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
