10 may 2009, 9:18

Туптящата витрина

595 0 1

"Туптящата витрина"

Угасна и поредната сълза
в дъното на моята душа.
Свлече се като коприна
върху туптящата витрина...
После бързо се шмугна вътре в нея,
без да ме попита за какво копнея.
Залютя витрината трептяща,
опитвайки се да преглътне сълзата кървяща.
Но гърлото ú се оказа тясно,
а сълзата ровеше навътре бясно.
Прокопа тунел широк накрая,
но гърлото -
тъй и не видя на болката си края.
Понечих да го стопля с глътчица вода,
но само нови ножове във него
успях да забода.
Накрая се предадох
и оставих раната да тлее.
Нещо в мене тихо се помоли -
някой -
мъничко любов във нея да налее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...