10.05.2009 г., 9:18

Туптящата витрина

593 0 1

"Туптящата витрина"

Угасна и поредната сълза
в дъното на моята душа.
Свлече се като коприна
върху туптящата витрина...
После бързо се шмугна вътре в нея,
без да ме попита за какво копнея.
Залютя витрината трептяща,
опитвайки се да преглътне сълзата кървяща.
Но гърлото ú се оказа тясно,
а сълзата ровеше навътре бясно.
Прокопа тунел широк накрая,
но гърлото -
тъй и не видя на болката си края.
Понечих да го стопля с глътчица вода,
но само нови ножове във него
успях да забода.
Накрая се предадох
и оставих раната да тлее.
Нещо в мене тихо се помоли -
някой -
мъничко любов във нея да налее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...