19 abr 2011, 19:50

Туптящо безвремие

  Poesía » Otra
816 0 1

Заскрежените ми мисли се прокрадват

между прозореца и голия ни шкаф.

Бездумие.

По небето неподвижни вени

държат се за ръце от облачни пролуки

и падат светлини от прах.

Безвремие...

Прикрито отражение на вечност...

Морскосини очи на дете...

Виждала съм те някъде,

но...

Къде?

Промъква се вятър

зад стените от туптяща течност,

вените ми се изпълват със светулки.

Китарата сама изсвирва нежност,

прегърнала с усмивка ъгъла.

Усмихвам се и аз.

Мехурчета изпълват дробовете ми.

Въртят се перушинени въздишки.

Притварям клепки и забравям себе си,

а там... зад тъмнината на зениците,

между туптенето на капиляри,

лежи във бездихание планетата на сенките,

... където аз живея винаги...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Танита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...