11 dic 2008, 13:03

Турското посолство

653 0 1
Недалеч от всичките ми мисли,
понякога скрита из дълбокия град,
тя каца винаги и бързо отлита,
не намерена никога из този свят.
Докато я търсиш, тя би се крила.
Докато не я искаш, тя е вечно до теб.
И няма сякаш на Земята сила,
която да разтопи нейния вечен лед.

Аз я откривах и забравях отново,
всяка нова надежда беше кошмар.
А тя - отмъстителна, също и строга,
отблъскваща всички - като звяр
си проправяше пътя от уличката.
Тръгнала бе към висините вече.
И с времето, и със случките,
дори мен отнесе много далече.

И винаги, ей там ще се завръщам,
като символ на старите дни.
Като нещо повече от "просто къща"
и спомен, не какъвто би бил.
Понякога не само градът ни е объркан,
ние виждаме твърде малко всъщност.
И покрай спомена, вече тъй изтъркан,
аз още имам за какво да се завръщам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ти ..това ... какво е ...
    турското посолство?!
    любовна?!
    шантава работа, както казва един познат немец

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...