3 nov 2007, 14:45

Твоето начало - моят край

  Poesía
1.3K 0 0

Твоето начало - моят край

Лутам се и търся изход от това, лутам се и чакам някой да ми каже, че това е просто един кошмар.

Не мога да срещна ничий поглед - всеки глава обръща на страна.

А, ето там, в далечината, се виждат в бяло той и тя, за да си кажат "да".

Боли, боли жестоко в този миг! Разбери, боли...! Това, от което се страхувах най-много, вече е реалност. Иска ми се да избягам от тук, от този град, а може би и от този свят, но където и да ида, ти си с мен, ти си в мен и завинаги това сърце ще бие за теб!

Да, това е моят край, но това е твоето начало. Нека твоето начало няма край и вечно щастлив бъдеш ти!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...