23 may 2008, 7:36

Твоето писмо

797 0 3
Твоето писмо

Аз го чаках всеки слънчев ден
с много нежност и любов,
да зная как си, мислиш ли за мен...
аз дълго чаках твоето писмо!

Не спираха да се надяват очите,
че ще зърнат пощальона с писмото,
без вест от теб отлитаха ми дните,
но надяваше се сърцето, горкото.

И ето, че писмото ти дойде,
от вълнение трепна сърцето,
отворих го с треперещи ръце,
прекръстих се и го зачетох...

Плачеше писмото и убива,
че грешна е била тази любов,
че като се върна няма да те видя,
че това е последното писмо...

Защо такава тъга ми изпрати,
прочетох го хиляди пъти на глас...
Молиш ме да бъдем непознати
и в по-добър от тебе да се влюбя аз...

Това беше писмото в прочие -
една разкъсана душа...
За край "Обичам те!", а после многоточие
и белег от една сълза...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...