Твоето писмо
Твоето писмо
Аз го чаках всеки слънчев ден
с много нежност и любов,
да зная как си, мислиш ли за мен...
аз дълго чаках твоето писмо!
Не спираха да се надяват очите,
че ще зърнат пощальона с писмото,
без вест от теб отлитаха ми дните,
но надяваше се сърцето, горкото.
И ето, че писмото ти дойде,
от вълнение трепна сърцето,
отворих го с треперещи ръце,
прекръстих се и го зачетох...
Плачеше писмото и убива,
че грешна е била тази любов,
че като се върна няма да те видя,
че това е последното писмо...
Защо такава тъга ми изпрати,
прочетох го хиляди пъти на глас...
Молиш ме да бъдем непознати
и в по-добър от тебе да се влюбя аз...
Това беше писмото в прочие -
една разкъсана душа...
За край "Обичам те!", а после многоточие
и белег от една сълза...
Аз го чаках всеки слънчев ден
с много нежност и любов,
да зная как си, мислиш ли за мен...
аз дълго чаках твоето писмо!
Не спираха да се надяват очите,
че ще зърнат пощальона с писмото,
без вест от теб отлитаха ми дните,
но надяваше се сърцето, горкото.
И ето, че писмото ти дойде,
от вълнение трепна сърцето,
отворих го с треперещи ръце,
прекръстих се и го зачетох...
Плачеше писмото и убива,
че грешна е била тази любов,
че като се върна няма да те видя,
че това е последното писмо...
Защо такава тъга ми изпрати,
прочетох го хиляди пъти на глас...
Молиш ме да бъдем непознати
и в по-добър от тебе да се влюбя аз...
Това беше писмото в прочие -
една разкъсана душа...
За край "Обичам те!", а после многоточие
и белег от една сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
