Твоето присъствие винаги ми е потребно,
така нужно, че без тебе да живея -
без твоя блян, без твоята надежда,
без всичко твое, едва ли ще успея.
Споделяш с мен и болки, и тревоги,
и хубаво, и лошо днес случващо ти се,
защото ти си част от мен самия
и без тебе друго не ще и преоткрия.
Свикнах прекалено много да те чувствам,
да тупти за двама ни в мен сърцето,
да те намирам винаги, когато те търся -
в нощите, в дните си, в сънищата си.
Не би могла просто тъй да си тръгнеш,
да те забравя, да те изтрия от мисълта си,
след като веднъж вече дошла си
и след като плени ме с любовта си.
Калин Вълов
www.kalin-valov.hit.bg
© kalinvalov Todos los derechos reservados