Твоето присъствие винаги ми е потребно,

така нужно, че без тебе да живея -

без твоя блян, без твоята надежда,

без всичко твое, едва ли ще успея.

Споделяш с мен и болки, и тревоги,

и хубаво, и лошо днес случващо ти се,

защото ти си част от мен самия          

и без тебе друго не ще и преоткрия.

Свикнах прекалено много да те чувствам,

да тупти за двама ни в мен сърцето,

да те намирам винаги, когато те търся -

в нощите, в дните си, в сънищата си.

Не би могла просто тъй да си тръгнеш,

да те забравя, да те изтрия от мисълта си,

след като веднъж вече дошла си

и след като плени ме с любовта си.

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg