Ако ме изпращаш, да е с поглед,
изтъкан от твоето презрение.
Впий във мен очите си отровни
и ще си отида. Без съмнение.
Ако си решил да се сбогуваш,
повече не казвай мойто име.
Друг бъди, или пък се преструвай,
но кажи, че мразиш ме! Лъжи ме...
Само безразличен да не виждам,
че ме гледаш, без дори да трепнеш.
Няма да поискам да си ида
преди по сърцето да те жегна.
Не, не казвай, че не знача нищо...
Зная, че съм всичко. Даже повече.
Ще изчезна и преди да мигнеш,
само да позная онзи поглед...
И ще разбера, че от разпятие,
към което цял живот ще тичаш,
ме превръщаш в своето проклятие
и до края чак ще ме отричаш...
Дори, дори до смърт да ме обичаш...
© Любимата Todos los derechos reservados