Apr 25, 2014, 8:57 PM

Твоето проклятие

  Poetry
860 0 1

Ако ме изпращаш, да е с поглед,
изтъкан от твоето презрение.
Впий във мен очите си отровни
и ще си отида. Без съмнение.

 

Ако си решил да се сбогуваш,
повече не казвай мойто име.
Друг бъди, или пък се преструвай,
но кажи, че мразиш ме! Лъжи ме...

 

Само безразличен да не виждам,
че ме гледаш, без дори да трепнеш.
Няма да поискам да си ида
преди по сърцето да те жегна.

 

Не, не казвай, че не знача нищо...
Зная, че съм всичко. Даже повече.
Ще изчезна и преди да мигнеш,
само да позная онзи поглед...

 

И ще разбера, че от разпятие,
към което цял живот ще тичаш,
ме превръщаш в своето проклятие
и до края чак ще ме отричаш...

 

Дори, дори до смърт да ме обичаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...