15 dic 2008, 8:08

Твоето тяло

  Poesía
1.1K 0 4
Твоето тяло



Помня тялото ти близо до мен;
oчите твои ме гледаха.
С ръцете си ме докосваше,
а аз полудявах от порива,
който ме обземаше от ласките ти.

Никой не съумя да ми завърти главата като теб;
като теб никой не успя да ме привлече;
единствено ти накара мислите ми
да идват всяка вечер при теб.

Ела отново при мен - не ме забравяй!
Споменавай моето име дори и насън!
Не ме забравяй - не ти го позволявам!!

Накарай ме отново да полудея
и да горя от желание!

Върни се!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Куманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...