18 jun 2008, 6:32

Твоето ухание

1.2K 0 6

Уханието ти ме преследва
и не ми дава да заспя.
Нощем се будя сама и тъжна,
че любовта си не съм ти признала.

Уханието ти ме докосва,
сякаш си до мен сега.
Изпълвам ли деня ти с мечти,
а нощите - с огнени копнежи?

Уханието ти - то ме кара да те желая,
да искам с теб живота си да изживея;
до теб да бъда нощ и ден,
сутрин в прегръдките ти да се будя.

Уханието ти ме привлича
и ме кара сред тълпата да те търся;
погледа ти се опитвам да уловя
и да забия в сърцето ти любовната стрела.

Гр. Хасково
09.07.2006 г./23:07 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мечтателка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта е единствената "болест" на света, от която надали има някой, който да иска да се излекува!
    Поздрав!
  • О, абсолютно!!!
    И определено може да повлияе на здравето. В моя случай - положително. За решаването на здравословен проблем, продължил няколко години. Все едно дали някой ще ми се присмее и пр. И, шегата на страна, нещата наистина започнаха с уханието...

    ПП: Ако решиш, хвърли едно очо на моя "Гърч". Той се появи след няколко години неписане и разни други негативизми...
  • Права си, red_rosse! Но любовта ни дава сили, дори когато никак не ни е лесно!
    Поздрав!
  • Така е! Един "лек аромат на вечерна тъга..." може да ни вкара и в по-пасни неща...

    Поздрави!
  • katkatkat (Катя Мерджанова), така е! Едно ухание, особено това на любимия човек може да направи чудеса с влюбените. Чувството е прекрасно, особено когато изгаряш в ръцете му...
    Поздрав и на теб!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...