18.06.2008 г., 6:32

Твоето ухание

1.2K 0 6

Уханието ти ме преследва
и не ми дава да заспя.
Нощем се будя сама и тъжна,
че любовта си не съм ти признала.

Уханието ти ме докосва,
сякаш си до мен сега.
Изпълвам ли деня ти с мечти,
а нощите - с огнени копнежи?

Уханието ти - то ме кара да те желая,
да искам с теб живота си да изживея;
до теб да бъда нощ и ден,
сутрин в прегръдките ти да се будя.

Уханието ти ме привлича
и ме кара сред тълпата да те търся;
погледа ти се опитвам да уловя
и да забия в сърцето ти любовната стрела.

Гр. Хасково
09.07.2006 г./23:07 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мечтателка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта е единствената "болест" на света, от която надали има някой, който да иска да се излекува!
    Поздрав!
  • О, абсолютно!!!
    И определено може да повлияе на здравето. В моя случай - положително. За решаването на здравословен проблем, продължил няколко години. Все едно дали някой ще ми се присмее и пр. И, шегата на страна, нещата наистина започнаха с уханието...

    ПП: Ако решиш, хвърли едно очо на моя "Гърч". Той се появи след няколко години неписане и разни други негативизми...
  • Права си, red_rosse! Но любовта ни дава сили, дори когато никак не ни е лесно!
    Поздрав!
  • Така е! Един "лек аромат на вечерна тъга..." може да ни вкара и в по-пасни неща...

    Поздрави!
  • katkatkat (Катя Мерджанова), така е! Едно ухание, особено това на любимия човек може да направи чудеса с влюбените. Чувството е прекрасно, особено когато изгаряш в ръцете му...
    Поздрав и на теб!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...