18 июн. 2008 г., 06:32

Твоето ухание

1.2K 0 6

Уханието ти ме преследва
и не ми дава да заспя.
Нощем се будя сама и тъжна,
че любовта си не съм ти признала.

Уханието ти ме докосва,
сякаш си до мен сега.
Изпълвам ли деня ти с мечти,
а нощите - с огнени копнежи?

Уханието ти - то ме кара да те желая,
да искам с теб живота си да изживея;
до теб да бъда нощ и ден,
сутрин в прегръдките ти да се будя.

Уханието ти ме привлича
и ме кара сред тълпата да те търся;
погледа ти се опитвам да уловя
и да забия в сърцето ти любовната стрела.

Гр. Хасково
09.07.2006 г./23:07 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мечтателка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта е единствената "болест" на света, от която надали има някой, който да иска да се излекува!
    Поздрав!
  • О, абсолютно!!!
    И определено може да повлияе на здравето. В моя случай - положително. За решаването на здравословен проблем, продължил няколко години. Все едно дали някой ще ми се присмее и пр. И, шегата на страна, нещата наистина започнаха с уханието...

    ПП: Ако решиш, хвърли едно очо на моя "Гърч". Той се появи след няколко години неписане и разни други негативизми...
  • Права си, red_rosse! Но любовта ни дава сили, дори когато никак не ни е лесно!
    Поздрав!
  • Така е! Един "лек аромат на вечерна тъга..." може да ни вкара и в по-пасни неща...

    Поздрави!
  • katkatkat (Катя Мерджанова), така е! Едно ухание, особено това на любимия човек може да направи чудеса с влюбените. Чувството е прекрасно, особено когато изгаряш в ръцете му...
    Поздрав и на теб!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...