Ето, идва нощ и в часовете тихи,
мислите ми пак ... блудни... теб зоват...
чувам твоя глас и докосвам с устни
твоите очи - ярки звезди.
И сякаш ти се раждаш в тъмнината...
усещам твоя дъх на рамената...
ръката ти във моята се вплита...
и в този миг душите ни отлитат...
Утро е навън, а стаята е празна...
виждам те до мен... ти си само сън...
чувам тихи стъпки... сякаш ме изгарят...
твоите очи - ярки звезди.
© Ася Стоянова Todos los derechos reservados