20 may 2008, 9:10

Твойта дъщеря

  Poesía » Otra
1.1K 0 18



                                Няма нищо по-страшно от това, една майка да загуби своето дете!



Обичаше я,
преди да се роди.
Пееше й,
нежно. песни.
Закриляше я,
измисляйки дори
за нея
приказки чудесни.
Отиде си
през петия месец.
Внезапно.
Късно през нощта.
Не ти позволиха да я видиш.
Да се сбогуваш
с твойта дъщеря.
Казват – живота продължава.
Колко банално!
Има ли смисъл дори?
Вече не си майка!
Ти знаеш колко боли,

Господи!
Вездесъщ си бил!
Виждаш ли
защо не вярвам в теб?
Ти уби,
без милост,
една майка и едно дете...
      

                                                                              Моля, не поставяйте оценки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...