Няма нищо по-страшно от това, една майка да загуби своето дете!
Обичаше я,
преди да се роди.
Пееше й,
нежно. песни.
Закриляше я,
измисляйки дори
за нея
приказки чудесни.
Отиде си
през петия месец.
Внезапно.
Късно през нощта.
Не ти позволиха да я видиш.
Да се сбогуваш
с твойта дъщеря.
Казват – живота продължава.
Колко банално!
Има ли смисъл дори?
Вече не си майка!
Ти знаеш колко боли,
Господи!
Вездесъщ си бил!
Виждаш ли
защо не вярвам в теб?
Ти уби,
без милост,
една майка и едно дете...
Моля, не поставяйте оценки!
© Ванина Всички права запазени