Тъгата на заключения в плен човек,
в собствената си душа проклета,
е свята, и послушен мен поета
тя оставя да руша и пиша,
сложни и забравени куплети.
Да рисувам с думи чужди
светове оставени, загърбени
от всеки, който в нужда
и в щастие заклел се е
да пази в сърцето си вовеки.
И в мрак потънал, в тишина
прекрасна, проблясва тънка нишка
на светла, силна надежда,
и сърцето на поета тя отвежда
в творчеството, вързан на каишка.
Този блясък, той не ще изтлее,
и тази сила на духа не пада,
творчеството пак ще се излее,
и дори за миг да онемее,
ще нареди той слово във балада.
Красива, непонятна за човека,
душевна и дълбока – дива,
борба с реалността ужасна,
борба с всичко що е сиво,
в свят на смърт е мисъл жива.
© Серафим Аянски Todos los derechos reservados