4 feb 2006, 8:27

ТВОРЕЦЪТ

Poesía

874 0 1

На един непризнат Гений

Таванска стая за ателие...
И празните бутилки по земята...
Прозорче малко към звездното небе...
Безброй очи крещящи от платната...

Едно легло със вехто одеало...
На него той във свят от чудеса...
Отново губещ се из вечното начало...
Където болката превръща се на красота

Недовършена картина сред хаоса стои...
Стари четки до палитра пълна с цветове
Синьото бе от неизплакани сълзи...
Червеното не бе боя, а кръв, сърце...

През тази нощ, Художникът умря...
Сега...надявам се е при чудесата бели
Прости ми друже, незнам дали разбра
Ти беше прав, а ний, ний сме грешели

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Много ми харесва Ники, много точно описателно и с много тъга и копнеж!
Така "простичко" умират ГЕНИИТЕ! С болка:
"Синьото бе от неизплакани сълзи...
Червеното не бе боя, а кръв, сърце..."
Направо е върха! От мен - 6-так!!! Иво

2006-02-04T16:08:15+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0