4 февр. 2006 г., 08:27

ТВОРЕЦЪТ

Поэзия

878 0 1

На един непризнат Гений

Таванска стая за ателие...
И празните бутилки по земята...
Прозорче малко към звездното небе...
Безброй очи крещящи от платната...

Едно легло със вехто одеало...
На него той във свят от чудеса...
Отново губещ се из вечното начало...
Където болката превръща се на красота

Недовършена картина сред хаоса стои...
Стари четки до палитра пълна с цветове
Синьото бе от неизплакани сълзи...
Червеното не бе боя, а кръв, сърце...

През тази нощ, Художникът умря...
Сега...надявам се е при чудесата бели
Прости ми друже, незнам дали разбра
Ти беше прав, а ний, ний сме грешели

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Много ми харесва Ники, много точно описателно и с много тъга и копнеж!
Така "простичко" умират ГЕНИИТЕ! С болка:
"Синьото бе от неизплакани сълзи...
Червеното не бе боя, а кръв, сърце..."
Направо е върха! От мен - 6-так!!! Иво

2006-02-04T16:08:15+02:00

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬