4.02.2006 г., 8:27

ТВОРЕЦЪТ

Поезия

871 0 1

На един непризнат Гений

Таванска стая за ателие...
И празните бутилки по земята...
Прозорче малко към звездното небе...
Безброй очи крещящи от платната...

Едно легло със вехто одеало...
На него той във свят от чудеса...
Отново губещ се из вечното начало...
Където болката превръща се на красота

Недовършена картина сред хаоса стои...
Стари четки до палитра пълна с цветове
Синьото бе от неизплакани сълзи...
Червеното не бе боя, а кръв, сърце...

През тази нощ, Художникът умря...
Сега...надявам се е при чудесата бели
Прости ми друже, незнам дали разбра
Ти беше прав, а ний, ний сме грешели

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Много ми харесва Ники, много точно описателно и с много тъга и копнеж!
Така "простичко" умират ГЕНИИТЕ! С болка:
"Синьото бе от неизплакани сълзи...
Червеното не бе боя, а кръв, сърце..."
Направо е върха! От мен - 6-так!!! Иво

2006-02-04T16:08:15+02:00

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0